Copy

Електронен бюлетин

януари 2017

Новогодишна медитация


Мили Читатели,

Стъпихме в Новата година, както винаги, с много очаквания, с много надежди. От тези ли сте, които обичат да си поставят нови планове с надежда, че тази година най-накрая ще ги постигнат? Или сте от другите, които са категорично против?

Няма значение, и за двете групи имаме една практична идея, малко упражнение - да не напускаме старата година без да сме извлекли от нея най-ценното богатство: ОПИТ. Всеки цикъл, година или ден носи болки или радости, успехи или провали…, но зад тях се крие Опитът. Това, което е трябвало да научим, поуката, която е трябвало да извлечем, урокът, който е трябвало да се отпечата в паметта на нашата душа. Все още не е късно да седнем насаме, с чай или без, на стола или на земята и да потънем малко в разсъждение или в медитация… Снегът и зимното време помагат на тази интроспекция. Да влезем в двореца на паметта, да си припомним най-важното от годината – не най-привлекателното, а най-важното. Излишно би било да преживяваме всичко както тогава. По-добре е да разгледаме преживяванията с любопитство, сякаш са на друг – почти обективно, да ги вземем с психическите ръце така, както земеделецът проверява своята реколта. Ще намерим няколко стойностни плода - не винаги най-големите са тези, които са ни научили на най-важното. Например на това, че е хубаво да вярваш на другите, но да разчиташ на себе си; че ако нямаш нереалистични очаквания, никой не може да те разочарова; че обвинявайки другите ти не ставаш по-добър и т.н. След това ще приберем плодовете в паметта и поучени, обогатени, по-силни ще се изправим да започнем нов цикъл с поне един план: да употребим в ежедневието своята духовна реколта. Ако го направим ще има по-малко страдание и повече успехи, разбиране, яснота, и защо не, и повече щастие в нашия живот.

 Много успехи през 2017-та година!

Антонин Винклер

Директор на Новия Акропол България

БЪДЕЩИ СЪБИТИЯ


Щастието


Всички поне няколко пъти в живота си сме се опитвали да рязмишлявяме върху въпроса - какво е щастието. За някои то е да имат сплотено семейство, за други се състои в притежанието на луксозни вещи, други го отъждествяват с успеха или със здравето. За един болен човек най-важното би било да оздравее, за един беден - да стане материално обезпечен. Това показва нещо много съществено - природата на щастието не е еднородна и няма едно единствено нещо, което да посочим като негов универсален извор.

А защо е така?

От една страна хората са различни и имат различни приоритети и представи за това, което би ги направило щастливи. От друга страна зависи от обстоятелствата пред които сме изправени.  Често в нашето ежедневие се случва така, че заради средата около нас и заради това, което сме възприели като правила за поведение, не постъпваме както искаме или както бихме сметнали за правилно. Подминаваме просяка, защото сме се научили, че той сам е виновен за тежкото си положение. Не се застъпваме за колегата, който е несправедливо обвинен, защото може да заподозрат и нас. Не преследваме мечтата си защото хората около нас смятат, че тя е неосъществима. Знаем обаче - това всъщност ни прави нещастни.

Но трябва ли нашето щастие непременно да зависи от обстоятелствата? Ами ако се научим да бъдем устойчиви на всички беди, които ни предлага съдбата? Ако започнем да приемаме лошото с търпение и вяра в пътя, който следва да извървим? Няма ли тогава да бъдем щастливи? Вместо винаги да се огъваме с насрещния вятър, би следвало да се научим да му устояваме, да вървим срещу него или да му обърнем гръб, когато се наложи.

Аристотел преди повече от 2000 години, размишлявайки над въпроса за добрия живот ни казва, че в основата на трайното щастие стоят действията породени и извършени в съответствие с нашите добродетели:

„….човешкото добро се оказва действителност на душата в съответствие с добродетелта, а в случай че добродетелите са повече – в съответствие с най-добрата и съвършената. Да добавим още „през целия живот“, тъй като една птичка пролет не прави, нито пък един отделен ден – по същия начин един ден или кратък период от време не правят никого блажен и щастлив.“
Когато се научим да следваме своите ценности, да действаме целенасочено според най-висшите от тях, то ние ще постигнем една вътрешна умиротвореност и сигурност, която е признак на трайното щастие, тъй като добродетелите са в основата на нашата човешка същност.


Емилия Згурова
член на Новия Акропол


---
Вижте повече статии на: http://akropol.bg/category/biblioteka/statii/

С УСМИВКА ВСИЧКО ВЪРВИ ПО-ДОБРЕ... :)


 
- Като малък толкова често ме наказваха да седя в ъгъла, че имам чувството, че съм отгледан от паяци.
---.---.---.---

- По колко са ти доматите?
- По 5 лева.
- А, много бе, при Коста са по 3!
- Е защо не си купиш от Коста тогава?
- Ами защото той няма в момента.
- Е, аз когато нямам, при мен са даже по 2...

---.---.---.---

Срещат се двама познати.
- Какво работиш?
- Ами в цирка съм - гледал ли си, има един номер "сам срещу лъва"?
- А не те ли е страх?
- Не, от какво да ме е страх? Аз играя лъва.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ...


...произходът на имената на месеците в годишния цикъл е латински?
...най-старият календар на древните римляни първоначално има 304 дни, разпределени в 10 месеца: четири месеца по 31 дни и шест месеца по 30 дни.
...цар Нума Помпилий, добавя месеците януари и февруари през 6ти век пр. н. е.
...януари първоначално не е първият месец от годината и има 29 дни.
...календарната реформа на Юлий Цезар установява месец януари да бъде 31 дни.
...януари месец носи името на Янус (Janus), бог на началото, който е едновременно покровител на началото и на края. Затова е изобразяван с две лица – едното, което гледа към миналото, а другото към бъдещето; едното - навън, а другото - навътре.
...папа Григорий реформира календара през XVI век, който навлиза в България през 1916 г. За периода, допреди да се въведе той у нас, слънчевата година е била изостанала вече с 13 дни. Затова до 1969 г. празниците в България са се чествали с 13 дни закъснение. През 1969 г. обаче това е променено и отново ги честваме по "
стар стил".
...първите дни от месец януари в Древен Рим са били наричани „календи“ и от тях е произлязла думата "календар".
...прабългарското наименование на първия месец на годината е Алем.
...народните наименования на януари са Голям Сечко и Големина.

Facebook
Facebook
Официален уебсайт
Официален уебсайт
ВАЖНО: Ако не виждате нито една от снимките, моля проверете, дали вашата електронна поща не изисква допълнително да маркирате, че искате визуализиране на получените снимки, напр. "Display images below". В този случай, натиснете дадения линк и ще можете да се насладите на пълния формат на електронния ни бюлетин.

Copyright © 2014 || Електронен бюлетин на Новия Акропол || Всички права запазени  
 
Ако желаете повече да не получавате нашия бюлетин, можете да се отпишете от списъка тук: unsubscribe






This email was sent to <<Email>>
why did I get this?    unsubscribe from this list    update subscription preferences
Новият Акропол · гр. София, ул. Генерал Гурко 38, ет. 2 · София 1000 · Bulgaria

Email Marketing Powered by Mailchimp