Copy

Електронен бюлетин

Март 2015

ВДЪХНОВЕНИЕ НА МЕСЕЦА
Както е казал Платон, красивото е една чиста идея и красотата е неговата проява в света. Следователно нека да се опитаме да създаваме красота под всякаква форма, основавайки се на хармонията като равновесие и на здравата връзка между естетиката и етиката. Нашето намерение е да открием съдържащата се в космоса хармония и да я оживим в микрокосмоса, който наричаме човек.

Делиа Стайнберг Гузман
БЪДЕЩИ СЪБИТИЯ
ПРОЛЕТТА
Мили приятели,
Ето че в очакване на пролетта изпращаме поредната люта зима. Струва си да си припомним, че до неособено далечното минало, когато хората са живеели в синхрон с природата, всяка промяна на сезона е била голямо събитие – лятото е било период на усилена работа, есента е била времето да жънем, зимата – да потърсим топло убежище в домовете си от студа и вятъра, а настъпването на пролетта е известявало началото на сеитбата - новото начало, от което да израсте нов живот. Толкова просто, толкова естествено. И все пак толкова нетипично за днешното време. Сутрин излизаме от къщи, качваме се в колата и отиваме в офиса... без значение дали листата падат, или тепърва се разлистват, дали вали сняг, или грее слънце...

Въпреки това все още можем да се опитаме да възобновим връзката си с природата и за да го постигнем не е нужно да захвърлим лаптопа и да грабнем мотиката. Достатъчно е, по примера на дърветата, с идването на пролетта да се опитаме и ние да разцъфнем – само че вътрешно. И възползвайки се от свежата енергия, която завладява цялата природа, да даваме, да търсим, да вървим напред, оставили зад гърба си тъмнината на зимата. Така можем да преживеем идването на пролетта – не само около себе си, но и вътре в себе си.

Екатерина Илиева
С УСМИВКА ВСИЧКО ВЪРВИ ПО-ДОБРЕ... :)
Мъж се прибира вкъщи и пита: 
- Какво има за вечеря?
- Мързеливи сърми - отговаря съпругата му.
- Какво е това "мързеливи сърми"? - пита той учуден.
- Зелето е на балкона, а плънката - във фризера.
СТАТИЯ

Като деня и нощта


В живота ежедневно ни се налага да взимаме решения, да избираме между това да действаме или да останем пасивни, да кажем това, което чувстваме, или да си замълчим. Често тези решения са повлияни от много външни фактори като нечие мнение, обществото или дори собственото ни възпитание. Нерядко обаче това как се държим и какъв подход имаме към живота и случващото се, произлиза и е повлияно преди всичко от един фундаментален фактор - дали сме мъж, или жена.

Някой би казал: "И защо това да е от значение? Нали всички сме хора, следователно би трябвало да мислим и да действаме по сходен начин?" И да, и не.

Какво би се случило, ако вместо слънце, през деня има луна на небето? Ако през лятото вали сняг или ако там, където сега има суша, изведнъж се появи вода...? Вероятно едно такова разместване на ролите в природата би предизвикало тотално объркване, хаос и безпорядък, катаклизъм дори. И това ни звучи съвсем логично, нали? Тогава какво можем да очакваме, че ще се случи в близкото бъдеще, когато в съвременния свят жените най-после са успели да извоюват правото си да бъдат "равностойни" на мъжете и вече свободно изкарват прехраната на цялото семейство, а вторите – съвестно и всеотдайно гледат децата вкъщи? Наистина ли това е правилната крачка към така жадуваната еманципация на жената в обществото?
И какво да очакваме, че ще се случи, когато жените най-после ще заемат ролята на мъжете и обратното? Вероятно ситуацията, в която по време за война мъжете изпращат жените си на бойното поле и ги посрещат с топла домашна баница, не би била толкова далече от реалността...

Крайно време е да се замислим... откъде сме тръгнали и накъде вървим – като жени, като мъже... като човечество. И дали в действителност посоката, която сме избрали ще ни доведе до това, което навярно всеки един от нас дълбоко в себе си търси – да живее в хармония и разбирателство с останалите, свободно заемащ своето място и достойно играещ своята роля.

Всеки, който се интересува от психология, знае, че светът на мислите и емоциите при мъжете и жените е различен. В съгласие с това древните гърци са приемали мъжа като този, който изгражда обществото, а жената - като тази, която създава топлината и уюта на дома. Така те взаимно могат да се допълват, вместо да си съперничат, дори и днес, когато се разбира самият принцип, без той да се приема буквално.

Защото също като деня и нощта, лятото и зимата, слънцето и луната, сушата и водата... природата е създала мъжа и жената. Две безкрайни вселени – колкото далечни, толкова и близки, колкото еднакви, толкова и различни..., но все пак хармонични и създаващи единство.

инж. Вероника Стоименова 
Facebook
Facebook
Официален уебсайт
Официален уебсайт
ВАЖНО: Ако не виждате нито една от снимките, моля проверете, дали вашата електронна поща не изисква допълнително да маркирате, че искате визуализиране на получените снимки, напр. "Display images below". В този случай, натиснете дадения линк и ще можете да се насладите на пълния формат на електронния ни бюлетин.

Copyright © 2014 || Електронен бюлетин на ÐÐ¾Ð²Ð¸Ñ Акропол || Всички права запазени  
 
Ако желаете повече да не получавате нашия бюлетин, можете да се отпишете от списъка тук: unsubscribe