Copy
Вижте повече тук
Вижте повече Ñ‚ук

Електронен бюлетин  

Април 2013

ВЪТРЕШНА ЕКОЛОГИЯ

Мили читатели,

навлизаме в Пролетта заедно с цялата Природа и заедно с нея очакваме период на Разцвет, на Живот, на Младост. За жалост много хора не го осъзнават по друг начин освен според промяната на температурите. Очакваме го с нетърпение, много от нас ще се включим в пролетното почистване на нашите градове, за да помогнем да отстраним мръсотията и сметта насъбрали се не само през зимата (за тези, които още не са решили, заповядайте с нас на 14.4. в Борисовата градина). Много се радваме, че все повече хора обръщат внимание на тази дейност, макар и да е в типичен за нашето време стил: ”да почистим България за 1 ден”, дано след 10 години да не е „за 1 час”.  За да успеем за един ден, трябва да добавим и нашия девиз: "НЕ ЗАМЪРСЯВАЙТЕ БЪЛГАРИЯ 364 ДНИ!"

Въпреки това изглежда, че забравихме да чистим там, където се събира повече смет, отколкото в тъмните кътчета на нашите паркове: в нас самите! Психическото напрежение, умствените проблеми, замърсените енергии… също очакват своето „пролетно почистване”. И нашата душа има нужда от хигиена, от превенция, от лекарства ако се налага.

Нека да направим едно много полезно философско упражнение:  да посветим няколко пролетни часове да пречистим себе си отвътре, насаме, с музика или без, в природата или там, където се чувстваме спокойно: да навлезем в душата си и да я освободим от  Ñ‚ъмните сенки на песимизма, от отпадъците на нашите незадоволени желания, от парцалите на страха, от реликвите на ненужните спомени и преживявания, от миризмите на завистта, от ледените парчета на омразата и яда, от счупените остриета на критиките, от тежките камъни на нерешителността, от локвите на сълзите на самосъжалението и Ñ‚. н.

В следствие на това ще почувстваме течението на чистата река на пролетната Енергия на Природата, която ще минава и през коритото на нашата душа. Ще се почувстваме свежи, силни, оптимистични, вътрешно млади, … просто ЖИВИ И ЧИСТИ.

ЩАСТЛИВА ПРОЛЕТ!

Антонин Винклер
Директор на Новият Акропол България

Можете да прочете повече на нашия сайт: www.akropol.bg
ЦИТАТ НА МЕСЕЦА:

"Думите са това, което ни разделя, работата ни обединява."
Хорхе Анхел Ливрага

МИНАЛИ СЪБИТИЯ: СОЦИАЛНА ПОМОЩ В С. ДОГАНОВО


На 10 март 2013 година доброволци от "Новият Акропол" посетиха дом за деца, лишени от родителска грижа в село Доганово. Всяко дете се включи в някое от подготвените занимания: изработване на бижута от конци и мъниста, създаване на аквариуми от картон, игри за сръчност и внимание, или просто се радваха на възможността да общуват и споделят своите преживявания.

 

Всички доброволци бяха радостни, че независимо от конкретното занимание, децата почувстваха топлината и любовта, с които предимно искахме да ги дарим.



:) С усмивка всичко върви по-добре...

Студент получил нула точки на изпит , без да направи нито една грешка. Ето някои от въпросите:

1. В коя битка е умрял Наполеон?
-  Ð’ последната му.

2. Къде е подписана Декларацията за Независимост?
- На дъното на листа.

3. Може ли човек да издържи 8 дни без да спи?
- Да, ако спи през нощите.

4. Ако 8 човека строят стена за 8 часа, за колко време ще я построят 4 човека?
- За николко - тя вече е построена.

5. Ако хвърлиш червен камък в синьо море, какъв ще стане камъкът?
- Мокър.
"Човек вижда толкова, колкото знае."
Йохан Волфганг фон Гьоте

СТАТИЯ: СЪДБАТА


Потопени в привлекателността на игрите на живота (игрите на Майа), Съдбата ни изглежда сякаш като случайност, като вид рулетка или лотария, където именно случайността е тази, която определя наличието на повече или по-малко щастие в живота на хората.

Но ако се опитаме да повдигнем леко булото на Майа, за да разберем смисъла на нейните игри, ще видим, че не съществува случайност, ами точно обратното. Съществува една явна причинност, един ред, който определя всички важни събития.

Случайността не съществува, въпреки че Майа се опитва да ни убеди в противното. Съществува единствено неведение за наличието на причинност. Това, че ние, хората, не можем да разберем целта на Майа, не разбираме защо се случва това, което се случва, и в коя посока върви, не означава непременно, че Майа е ръководена от случайността.

Най-лошият симптом на невежеството, на липсата на съзнателно наблюдаване на природата е отричането на съдбата и поставянето на целия свят под знаменателя на случайността. Към това може да се прибави съзнателната или несъзнателна леност да се разгадаят мистериите, които ни тревожат.

Съществуват ли мистерии? Дори и да съществуват с отхвърлянето им мързеливият бързо разрешава въпроса.

Съдбата е пътят, който посочва Законът за Еволюцията. Това е един възходящ път на усилието, при който всяка стъпка предполага усъвършенстване. Но начина, по който изглежда – суров и неприветлив, не привлича никого да го поеме, никой не би събрал достатъчно кураж, за да започне.

Тук е мястото, на което се намесва Майа и украсява пътя с всякакъв вид инструменти, с хиляда и една машини, които служат за игра и които карат човека да вярва, че може да твори в рамките на пътеката. Никой обаче не забелязва, че по краищата си пътя е обкръжен с крепостни стени, с дебели еластични стени, които връщат в центъра всичко онова, което по невнимание се приближи опасно близо до тях. Всеки опит да се премине отвъд отбелязаните линии предизвиква рикошет в тези еластичните стени, което индикира, че съществува един единствен път, по който може да се премине.

Можем да вървим по-бързо или по-бавно, може да спираме на някой завой по пътя, може да се опитваме да се приближим до стените, можем да вървим на крака или по колена, плачейки или смеейки се, но не можем да избегнем своята човешка съдба. Майа се опитва да направи пътя ни колкото се може по приятен.

Накъде в крайна сметка води тази Съдба? Кой е краят на тази игра? Дори да имаме смътна идея относно това, всъщност не знаем нищо със сигурност. И даже да знаехме, със слабата воля, която притежаваме, много е възможно да поискаме да изоставим пътя, губейки по този начин възможността да бъдем хора, да завършим своята Съдба.

Вярвам, че всички бихме приели понятието за Съдба с по-голямо спокойствие, ако то не ни създаваше толкова много трудности.

На първо място, не знаем откъде е започнал този път, не знаем откъде произлизаме. Също така не знаем накъде е насочен този път, не знаем накъде отиваме. Предусещаме за спомените от своето миналото по време на редките преживявания, които избликват в душата ни. Предусещаме и едно безкрайно бъдеще пълно с възможности...Но сега сме тук, по средата, без ясна визия, без възможност ума ни да дефинира случващите ни се неща, нито даже настоящия момент, в който живеем. С други думи, че не знаем кои сме, нито защо сме тук.

Това е знак, че вървим спейки и трябва да се чувстваме благословени, за това, че по пътя има парапети, който ни пазят да не излезем от него. Нашият живот е един кошмар, плод на невежеството, който се състои от изкуствени маски и светлини, създадени от Майа. Тя всячески се опитва да ни задържи на пътя или поне на участъка, която Тя дирижира.

Ако успеехме да се събудим бихме вървели с по-голяма увереност и дори да не виждахме абсолютния край на пътеката сега играта би изглеждала другояче. Идеята ще е да достигнем до следващата част от пътя възприемайки я сякаш е последната. И щом стигнем до нея ще се отвори нова част и това ще се повтори и по-нататък докато не го изминем целия, водени от знаци, които, макар и да не бъдат окончателни, са полезни.

Ако знаем, че сме заспали, ако знаем, че Майа си играе с нас докато вървим по пътя на Съдбата как да разберем дали вървим добре, дали не се отклоняваме прекалено често, дали изпълняваме това, което трябва да правим?

Има един непогрешим знак, който ни подсказва – това е болката. Има само два вида същества, които не чувстват болка: несъзнателните и тези, които са се освободили от извършването на погрешни действия. Ако предположим, че сме преодолели състоянието на пълна липса на съзнание и знаейки, че човек все още е подчинен на това да прави грешки, избягването от болката е невъзможно.

Вместо да говорим за болката като за нещо негативно трябва да я приемем като един факел по пътя, като светлина, която ни посочва в какво грешим, сигнал за тревога, който ни подтиква да се замислим върху своите действия и да премахнем своите заблуждения.

Малко болка ли има? – Изглежда като комплимент на съдбата. Има много болка? – Значи още ни предстой да прогледнем, за да видим с яснота по кой път да поемем.

Не трябва да възприемаме съдбата като жестока стопанка, която дава малко възможности, да не кажем една единствена, на бедните слепи хора, които кръжат около нея. Точно обратното – дава множество, даже хиляди възможности да изпълним своя дълг, да поправим грешките, изкупвайки ги посредством уроците, на които ни учи болката и натрупания опит.

Какво е един живот по дългия път на еволюцията на човека? Нищо – той е едва промеждутък от време между изгряването на слънцето и неговото залязване в края на деня... Многото животи са като стъпала по дългото еволюционно изкачване, като сумата от позитивните действия в тях ще ни доведе до Единствения Живот.
 

Extraído del Libro "Los Juegos de Maya"

От книгата „Игрите на Мая”


Още наши статии на: http://akropol.bg/index.php/library/articles

facebook
facebook
website
website
Like
Tweet
Forward to Friend
+1
ВАЖНО: Ако не виждате нито една от снимките, моля проверете, дали вашата електронна поща не изисква допълнително да маркирате, че искате визуализиране на получените снимки, напр. "Display images below". В този случай, натиснете дадения линк и ще можете да се насладите на пълния формат на електронния ни бюлетин.

Copyright © 2013 Ð•Ð»ÐµÐºÑ‚ронен бюлетин на ÐÐ¾Ð²Ð¸ÑÑ‚ Акропол Всички права запазени  
 
Ако желаете повече да не получавате нашия бюлетин, можете да се отпишете от списъка тук:  unsubscribe